автор: starozagorez

В целувките ни тайната на времето горчи.
Спомняме си свойта младост и мълчим...
Всеки иска радостта си да разбуди -
времето, когато бяхме глупави и луди,

когато чакахме минутите за среща
и се опивахме от чувствата горещи.
Кълняхме се в майчиното тяло на земята
да легнем заедно - в една и съща дата...

Сега, с целувките ни тайната на времето
отново в младостта ни връща.Искаме да вземем
още щастие...Безкрай да се прегръщаме...
От вечността дойдохме...Да се върнем вкъщи...

25. 03. 2012 г.
561 Б.Алекс.