автор: Boryana

Все някой ден ще остарея.
Очите ми ще станат тъжни;
душата ми ще помъдрее...
И може би…
И вероятно
едва в часа, във който мръква се,
ще разбера, че много трудно
разбирах всичко и го правех.
Тогава в себе си
ще вляза.
Ще дезертирам от очите ви-
в детето в мен ще се завърна.
Над два- три стиха ще осъмвам,
ще гледам рози, ще се стапям
в лилавината над хълмистите
и толкоз родни черноземи...
По селски пътища ще тръгна-
към корена-
ще го намеря!,
и ще се впия в него силно-
да чуя на кръвта законите...
И ще си спомня как обичах
И как се казвах- ще си спомня…
Ще го направя!
Ще прогледна!
И сигурно едва тогава-
в мига, от всички най- последен,
ще си простя,
че се забравих.