Тишината си споделяме сами
безценна е за нас,
за някого тъй скучна.
За друг е боровина,
припукваща уютно
във огнището.
Дано е Другият,
извикал тази
Жажда
и я утоли!
Знаеш ли, наистина винаги ми е било адски трудно да мълча с хората и да се чувствам както със себе си, но ми се ще да се науча:) Преди си мислех, че по това мога да позная дали наистина си допадам с някого, вече даже не зная какво да мисля, но не спира да ми се ще:)
Амии... ако не мислиш за Него като за нероден Петко... бива да го познаеш, този дето ще се разположи удобно в твоята Тишина... другото е като олио във вода :)
Знаеш ли, толкова ми се ще да се науча да не приемам навътре нещата и да мога поне един път да изживея нещо като олио във вода, но все се получава по-сериозно, явно съм си такава...
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 721
ХуЛитери: 4
Всичко: 725
Онлайн сега:
