автор: musketar

Ще си дойда, дядо, ще си дойда.
Да изпушим с тебе по цигара.
Да прелея с тъжно вино гроба ти.
И за себе си да ти разкажа.

Бях..., където няма пак да бъда.
И във мен животът рикошира.
Безлюбовието е присъда,
по-жестока даже от умиране.

Знае си цената Оня горе...
Ала аз поисках всъщност сделка.
Затова и нищо не оспорвам.
Но тъга... тъга до безпределност...

И кому какво и как да кажеш,
като всичко вече е подробност.
Беше ми последното прераждане.
Чисто. И на моя отговорност.

Ти... прощавай, че те занимавам...
Само мъртвите разбират всичко.
Предстои ми стръмно остаряване.
И присъдата да я обичам.

Ще си дойда, дядо, ще си дойда.
Вляво болката като остен ме мушка.
И разривам себе си до корен,
тук, във родното ми Панагюрище.