автор: tzvetcomarinov

Шефката на отдел "Криминален" не се впечатли от обаждането. В редакцията често звъняха разни анонимни източници на информация и обичайно се оказваха безполезни. Сега зрънцето за провокацията идваше от необичайността в сигнала,
канеха ги да присъстват на дело за трафик на хора. Ина Симеонова работеше добре с кореспонденти от цялата страна, най-лесно щеше да е ако постъпи по най-обичайния начин, възлага задачата на областния кореспондент. Отказа се. Колежката е само два месеца при тях и няма достатъчно опит, лесно ще пропусне онова, заради което е анонимката.
Вярно, налага се да седи цял час зад волана, но ще го направи. Стига да не е за поредното "толямо нищо", което не щадеше дори обръгнали в разследването журналисти. Не устоя на изкушението и да поразвихри своята фантазия. Впечатлен от стикера върху микрофона,оня евентуално можеше да се покаже и лично. Да поиска разговор на по-малко очи. При тяхната професия нещата са като в любовта, трябва да рискуваш, ако искаш да получиш нещо.
Ялова ли се окаже работата в съдебната зала, ще прибегне до хапчето, отишла е да види работата на колежката. Макар това да не влизаше в основните й задължения. Песимистите по-често се давят, дори ако умеят да плуват.
Съдия Преслава Кортенска изкара лошо нощния сън. Чувстваше как някои от нещата вече необратимо са променили очертанията и нюансите. Напъните й да не мисли по днешния съдебен процес не водеха до нищо по-свястно. Вчера докато гледаше делото на смотания алчник, усети докрай себе си. Увереният, знаещ и амбициран млад съдия. Улавяше през цялото време на процеса, как респектът й стига до всички краища на голямото помещение. Земята беше там, където трябва да е, под краката й. И всичко отиде по дяволите, веднага щом затвори откъм вътрешната страна вратата с табела "съдия Кортенска". Там невиди я чакаха двамата недоволни мъже, непознатия и ТОЙ. С техните крайно противоположни настоявания около присъдата. Можеше да им е благодарна, че поне до сега не я безпокоиха.
Сепна се, джиесемът звънеше необичайно рано. Изглежда лошия сън беше взел своето. Защото не погледна кой се обажда, а направо допря с пръст бутона. Гласът беше непознат.
- Добро утро, съдия Кортенска. - Не бе го чувала друг път, но задържа линията отворена. - Да очаквам ли? - продължи гласът, но вече не изглеждаше чак толкова непознат. - Присъдата да бъде максимална...
"Копеле гадно". Преслава не разбра как го каза. На ум или на глас, преди или след като натисна бутона за прекъсване на връзката направи това. Държеше малката невинна кутийка в навлажнената си длан и никак не можеше да разбере, защо я смята за главната виновница.
Какво да предприеме. Най-лесното е да позвъни на съдията Добрев, нали той се занимава със специалните средства. Така вероятно ще научи кой е притежателят на отсрещния номер, но какво ще постигне с това, нищо чак толкова полезно. В главата й вече задрънча оная лъжкиня, празната тенекия. Собственикът на софийския номер тъпчел на воля стомаха с пържола и гарнитура на другата маса в ресторанта, без да има дори на ум желание да разговаря с младата съдийка, а те го бяха заподозряли като евентуалния събеседник.
Тенекията вече не ломотеше толкова силно. Нека тогава чуе и другия глас какво ще подскаже. Имаше разум в това дето говори. Не споделяй проблема с други хора, съветваше я, защото ще загубиш. Наистина ще послуша него, иначе трябва да говори за неща, които не иска. И дървенякът дето ще седне след няколко часа на подсъдимата скамейка, вероятно всеки друг път е минавал границата успешно, а ето натресе се на граничната полиция. Нека сега полежи за акъл на топло. Защото едва ли ще увеличи сивото в главата си, ако полива домати в чужда градина.

Цветко Маринов