автор: galiakara

`Кой можеше да предположи, че ще й се случи?! Така е в живота- едно си мечтаеш, друго излиза. Но ако си силна личност, всичко е преодолимо.`- разсъждаваше Диляна, пътувайки в тролея към дома си.

Днес я извика шефът на фирмата. От месеци вече бяха започнали съкращения. Нямало възможност да се издържа такъв голям персонал... Хайде бе! На нея ли тези?! Та нали, като заместник-главен счетоводител, тя много добре бе запозната с движението на приходите и разходите! Печалбите не капеха, а течаха. През последните две години бяха сключили три мащабни петгодишни договори за износ в Германия, Норвегия и Люксембург. Тяхното кисело мляко, извара и масло се продаваха като топъл хляб и на българския пазар. В момента водят преговори и с Русия. Нямаше никакво основание за тези съкращения. В института имаше шестица по изучаването на основите на капиталистическата икономия и много добре разбираше целта ръководството. Хвърляха пепел в очите на работниците с тези глупави оправдания, а всъщност нямаха никакво желание да намалят печалбите си.
Шефът беше популярен Казанова. Отдавна й беше `хвърлил око`. Не ме разбирайте погрешно! Човекът, като всеки нормален мъж, виждащ нещо красиво пред очите си, чукаше. Ако му отваряха, влизаше и се развихряше. Ако пък не- подвиваше опашка, но не пропущаше да си отмъсти по различни начини. Няма тук да ги обсъждаме. Нашата красавица не му отвори `портите на рая` и той все си търсеше причини да я засече и`ухапе`...
Днес я извика в кабинета си и в прав текст й съобщи за съкращаването на нейната бройка. Така се изрази това магаре. Чуй го, `бройка`! Това да не ти е стадо, бе овчарю!- ядосваше се мислено Диляна и се чудеше как ще каже на съпруга си, че е останала без работа. Той вече от година беше на половин работен ден в завода. С нейната заплата живееха. Неговата отиваше за наема на апартамента и останалите разходи по него. `Все нещо ще измислим!`- даваше си кураж младата жена, но дълбоко в себе си се притесняваше. Сега икономисти- с лопата да ги ринеш. Къде ще си намери работа, а и с какво възнаграждение, като ги`режеха` навсякъде заради уж голямата криза.
- Венко, тук ли си? Ела да вземеш чантите!- извика се тя още от външната врата.
От хола се показа едър, рошав мъж по хавлия. Той я погледна усмихнат и грабна найлоновите чанти, от които се подаваха пресни зелентии.
- Хайде, бе кукло! От час те чакам! А, минала си през пазара, затова се забави! Хубаво си направила, че нямаме салата за ракийката! - рече й той и тръгна към кухнята
- Да бе, кой - какво да прави, ти за салатата си мислиш!
- Диле, нещо май не си на кеф? Какво се е случило? Уморена ли си?
- Де да беше само това! Хайде, прави салата, че като седнем, ще ти разкажа.
Диляна набързо се преоблече и отиде в кухнята. Венко, като примерен домакин вече беше приготвил любимата си шопска салата. От обяд им бяха останали и кюфтета на фурна. Седнаха на трапезата без да се бавят.
- Хайде разказвай кой те ядоса. Ама чакай първо едно `наздраве` да кажем, че да не ми секне глътката!
- Шегувай се ти- рече жена му - Сега като чуеш за какво става дума не само глътката, ами и приказката ти ще секне! Съкратиха ме! Онзи дявол дето все ми правеше разни непристойни намеци днес ми го върна тъпкано!
Венко я погледна, пощипна бузата й и спокойно отсече:
- Това ли било?! Аз си помислих, че е нещо по-сериозно!
- Луд ли си,бе човече? Малко ли ти се вижда?! Влизам в армията на безработните, а на него не му пука!
- Слушай, слънчо/много обичаше да се обръща така към жена си/! Важното е, че сме здрави! Все нещичко ще измислим! Отдавна в главата ми се върти една идея, но не смеех да ти я споделя, защото много държеше на работата си. Вземаме си багажчето и си заминаваме на село. Ще си стегнем малко къщата. Една вътрешна баня за през зимата иска и сме готови.
- Брей, много лесно ти се вижда! И с какви пари ще живеем? И как ще изучим сина? Нали след два-три месеца се връща от казармата и влиза в института. Кой ще го издържа?
- Ще работи и ще учи, както правят много други деца. Нашето момче не е от мързеливците. Ще разбере, че и той трябва да помага. А междувременно аз ще си направя работилница на село. Знаеш, че имам почти всичко. Е, полека-лека ще добавя и останалото.
С малкото спестявания, които имаме, можем да започнем. А ти ще си потърсиш работа в кметството или в мандрата. Откога ти подхвърлят да отидеш там.
Диляна се замисли. Имаше право съпругът й. Собственикът на мандрата беше неин втори братовчед. Бабите им бяха сестри. Много се тачеха и си ходеха на гости. Внуците им- Диляна и Лозко израстнаха заедно. Лозко завърши Хранително-вкусовият институт в Пловдив, а Диляна- икономика. По празниците като си ходеха на село, се събираха и си прекарваха чудесно.
След Промяната братовчед й,който изкара стажа си в Млечна промишленост, се върна в родния си дом. Събра семейния съвет и заедно решиха да отворят една малка мандра. Баща му имаше към двайсетина овце и две крави. Взеха да събират млякото и от съселяните си и работата потръгна, макар с много труд и безсънни нощи. Отначало работеха те с жена си и още трима. Но след някоя-друга година, производството им се разшири и наеха още пет човека. Отвориха и счетоводство. В него работеше една пенсионерка, бивш главен счетоводител на ТКЗС-то. Нейното място й предлагаше Лозко, но тя се отклоняваше поканите. Искаше да са около момчето си. Времената не бяха да го оставят сам, а и от родителите си бе запомнила една мъдрост:" Семейството трябва да е като юмрук- задружно. Само тогава то е яка крепост и за децата"
Но синът вече щеше да поеме своя път. Коджам мъж е...
- Хей, слънчо! Накъде заскачаха мислите ти? - леко я подбутна Венко
- Замислих се над твоите думи. Трябва да говорим и с Мартин. Той вече е пълнолетен и има право да участва в семейните решения- тихо, като че ли на себе си проговори Диляна
- Не се кахъри за него! Аз отдавна съм го подготвил, но ще отскочим до частта му, хем да го видим, хем да споделим. Но ти не ми каза- как я виждаш тази идея?
Диляна го погледна, помилва рошавата му глава и се усмихна:
- Що пък да не опитаме?! Млади сме още! А и от опит не боляло глава, нали така казва народът. Аз ще взема някакво обещетение. Заедно с онези пет-шест хиляди, които имаме, можем да започнем. Утре ще се обадя на Лозко да видя дали още е в сила неговото предложение и ще действаме!
- Ей затова те обичам, бе слънчо! Само аз мога да имам такава жена- и умна, и хубава, и решителна! Ще успеем! Не се притеснявай! Бог помага на смелите! - Венко стана, прегърна жена си, после взе чашата и я вдигна- Хайде, ще пием за нашата, семейна Промяна! И двамата имаме нужда от нея! Всичко ще се подреди както го искаме! Ти само, слънчо ми кажи обичаш ли ме още, както тогава, на седемнайсет?!
- Ама че си един овньо и ти!- усмихна се Диляна - Естествено, че те обичам! Не както тогава, ами много по-силно!
- Ха така! Това исках да чуя! Може да съм овньо, но с рогата си напред ще тръгна и ще разчиствам пътя да мине моята Девичка!
Двамата се разсмяха от сърце и вдигнаха наздравица с надежда за утрешния ден...