автор: strega

животът върза лятото на двора
и пръсна самотата
като диня
заби луната в преспите
до корен
в една асоциация на зимата

и стана лесно
съботно
на люспи
мечтите слънчогледово потекоха
и всичко белоцветно е илюзия
и пътищата вече са пътеки…

и… ми е леко…
в тези измерения
пропуснах всички земни светофари
след сивата човечност и съмнения
оставам на една небесна гара

оставам
в недопитото
под вишните
в прахта на прегорелите си мисли
един последен порив
за издишване
един последен смях
накъсал смисъла
…
разливам се в червената вода
костилките поникват
между пръстите
очите са препълнени с трева
земя
и кръстове

а вишните – излишно предисловие
пропуснаха нощта
да ме препъне
пропуснаха най-зимното условие
преди потъването

преди да се изниже есента
очаквайки поредното видение…

ще спрат ли гласовете на нощта –
в небето всички думи са студени… …

в небето…
всички сънища са плитки
измамно…
за последно сме зелени
изкуствено живеем
до поискване… …
научих се да плувам
срещу времето

животът…
върза лятото…
на двора…
не мога да преплувам всички локви
след цялата безсмислена история
светът е мокър
…

http://www.youtube.com/watch?v=PizG56bsLe0