автор: ipsidixit

Не ми се нрави слава,
не търся светлина;
безименно мечтая
за сладка самота,
в полите на която
блажено бих заспал -
зовете ме "провал"...

Не ми се търси сила;
не съм роден боец;
куршумите убиват
последен дъх на чест,
която неизменно
преражда се в злина -
зовете ме "лъжа"...

Не ми се иска милост;
и тя не е добро;
закрилата се слива
в неравенство едно,
в което не остава
и капка либерте -
зовете ме "дете"...

А как зовят ги тях -
"дете", "лъжа", "провал"?
От хора тесногръди -
чак цял съдбовен блян!
Аман!
Аман!
Аман!
Зовете ме "пиян"!