Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 4
Всичко: 437

Онлайн сега:
:: InsanityQueen
:: Georgina
:: pepelqshka13
:: zebaitel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОрисия
раздел: Пародии
автор: angar

Такъв съм.
Тъй ме е орисал тате.
Да диря хубостта и в змея.
От добрина и от наивност да си патя.
Когато ми се плаче, да си пея.
Не сторя ли добро – да не заспивам.
И Аз-а си със мъдрост да поливам.
И със оралото на любовта
да разоравам пясъка в пустинята.

А върху лебедовите криле
полепва на зениците ми тинята.
И идва миг - а-ха да се огъна!

Но дървените ми хриле,
и дървената ми глава,
не позволяват да потъна!


Публикувано от alfa_c на 23.03.2012 @ 10:38:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Пародии

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
339 четения | оценка няма

показвания 83050
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Орисия" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Орисия
от secret_rose на 23.03.2012 @ 10:40:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Прави ти чест че се показваш.
Подмолните са страшни.


Re: Орисия
от angar на 23.03.2012 @ 21:45:26
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Дано не те е заболяло от тази пародия, Сикрет.Както обяснявам по-долу, целта ми беше единствено да изкажа още веднъж възгледите си за поезията, и по-специално за "тъмните метафори" в нея. Не за първи път се изказвам по тази тема, може да се каже, че ми е фикс идея.А използвах твоето стихотворение, за да бъде пародията ми забелязана - ти си толкова четена и популярна.И пародирам стихотворението ти заради два реда от него; иначе като цяло много го харесвам!

]


Re: Орисия
от galiakara на 23.03.2012 @ 11:38:45
(Профил | Изпрати бележка)
Силен дух витае тук! Хареса ми, Ангеле! Приветствам!


Re: Орисия
от angar на 23.03.2012 @ 21:35:56
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти че прочете и се реши и да коментираш, Галя. Пародиите са деликатно нещо за коментиране - човек не знае дали няма да засегне някого и как. За моя жалост, по мои стихове не са правени пародии. Имаше веднъж една, но ми се стори много нескопосна. Веса Поетеса, майсторката на пародиите в сайта, ми е правила пародии само на коментари. Единствено по стихотворението ми "Пет цигани в нощта крадат" в нета имаше пет-шест пародии - и за пет полицая, и за пет прокурора, и пр. И макар че никъде не беше посочен кой е авторът на оригинала, беше ми много приятно.

]


Re: Орисия
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 23.03.2012 @ 14:02:03
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Пародията ти е добра. Както и предишната ти - по стихотворение на Кръстьо.
Преди три години бях направил пародия по едно твое нещо... Хора, които уважавам, ме посъветваха да не я публикувам. Съгласих се и не съжалявам.
Може би някой ден ще разбереш, че няма смисъл.
Меги си е Меги, красавицата си е красавица. Между тях двете има само едно общо. Всичко останало е различно.
Какво от това, че пародираш опонентите си? Ако имаш енергия и вдъхновение, пиши си свои стихове.
Държиш се като дете, на което са му изяли вафлата. Ми, вместо да пародираш, изяж и ти техните вафли. :)))


Re: Орисия
от angar на 23.03.2012 @ 21:11:38
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти за хубавия коментар, Папакот! Откровено казано, от тебе очаквах, ако вземеш отношение, да бъдеш много по-остър.Но пародията ми не е за Сикрет Роз. Нито искам да се заяждам, нито да се закачам с нея. Целта ми бе да се провокира разговор за Поезията, в който да защитя разбиранията си за нея.Стихотворението на Сикрет е много хубаво. Не случайно под него има толкова възторжени отзиви – и за стихотворението, и за авторката. И само аз, след като също заслужено похвалих и стихотворението, и авторката, отбелязах че според мене има и две малко тъмни места - двете “тъмни метафори” – изразите за “дървените хриле” и за “калта в зениците”. “Тъмните метафори са такива, които не произтичат от живота, нямат жизнен аналог. Те могат да са твърде прекрасни, но носят неистина, служат на суетни цели. Те са средство да се избяга от действителността. А бягството от действителността е бягство от великата отговорност, наречена Поезия! По различни причини тъмните метафори са много разпространени. И то е последица от беден жизнен опит, липса на знание за поетичното майсторство и прочее.” (Любомир Левчев, “Поетическото изкуство”).Тъмните метафори са пищни, но безсмислени. Те или са пълно празнословие, или са много близко до празнословието. За тях и в “Поетическото изкуство” на Боало се казва :“Да не кръжи от смисъла далеч, на лов за пищен цвят изящната ви реч!”В коментара си написах, че смисълът на “дървените хриле” не ми е ясен, и помолих някой да го обясни. Обясни ли го някой? Дори авторката го отмина. А всички са във възторг от тях, смятат ги за най-хубавите места в стихотворението, връх на поетическото изкуство. А за менe подмятът че съм бил всезнайко, заядлив дребнав и пр. И как можех да защитя мнението си? Помислих си - чрез пародия, като се опитам да ги осмея. Ето това е единствената причина да напиша и постна пародията.А сега за самата пародия. Макар и кратка, тя се състои от три части. Първата част си е чисто плагиатство. Във всяка пародия неизбежно има и плагиатство, и затова въпрос на честност е авторът й да посочи кого пародира. Затова в предната си пародия посочих кого и кое стихотворение пародирам; мисля че трябваше и сега да го посоча – защото днес е ясно, но след време ако някой я прочете, няма да е наясно какво се пародира.Втората част на пародията е подражателна – измислям метафори в този стил, който пародирам. Но все още не е ясно пародия ли четем или истинско стихотворение.И едва в последните три реда става ясно, че това е пародия! Че целта е била да се осмеят и дървените хриле, и тинята в зениците, и дървената глава на автора! При това това, че главата на автора е дървена, не подлежи на никакво съмнение! Последният абзац не се отнася за Сикрет, тук авторът съм си аз – иронията и подигравката са към мене си. И разбира се към онези, които се възторгват от този стил на писане и го считат за връх на поетичното майсторство.

]