автор: vicont

Само да знам, че дишаме същия въздух
ми стига.
Само да знам, че до днес на земята те има
ми стига.
Само да помня чертите ти - вечност
ми трябва.
Само очи да затворя, плътта ти нощта
ми ограбва.
Само да знам, че си жива, стаила за мен
обич дивна.
Само да знам, че си гребен бял и вълната-
приливна!
Само полъх дори да оставиш ухаещ
на цвете,
пожелана награда ще бъдеш дори
за царете!
Само да знам, че до него заспиваш
щастлива.
Ще се моля за вас, даже мойто сърце
да унива!
Ще накарам безбройни да светят дори
и звездите
като мъжките сълзи – на истинска обич
в очите!