автор: secret_rose

Ще пиша всяка капка Красота
от Източното слънце до заката,
в богатство или тиха нищета,
от всяко кътче светло на земята;
през буйните реки на този свят
ограбен или пазен, или ничий...
В моретата на враг или на брат.
В моментите на своето ~обичам.
В сълзливия дъждец на времената.
В пороя на човешката омраза.
Ще сричам по хлапашки тишината И,
дори през думите ми да я газят.
Ще я изписвам. С рими и памфлети.
Романи, или повести. Новели.
Ще свети. От словата ми ще свети
дори когато късат я, и стрелят.
На турски. И на български. На всеки,
на който мога да сглобя две думи
така, че да ме разбереш, човеко.
Защото Истина е. И Любов. И Друм е.
И е Завет, и Слово. И безмълвие,
крещящо през човешката ти врява.
Защото е творение на Първия...
и само в Него аз я разпознавам.