автор: sineva

Пътува моят ум и размишлява -
какво да сложа в сейфа
на бъдещите дни?!
Скътах в ракла с рози от рубин
моето огледало -
приело образа на вечно
влюбената снежнобяла младост.
Най - голямото богатство,
което притежавам -
добродетелите на душата -
да стигна там , където е целта ми
и от живота всичко да си вкуся.
А вярата, че космосът никога
не ще угасне, поставих
до звуците на нежна флейта.
О, щях да забравя любимата си снимка -
направихме я със живота,
когато ме покани на неговия празник.
Дали е лудост да сложа и от
най - силното искрящо вино,
което опиянява и омайва
и страстта разпалва?
Вече съм готова!
Всичкото покрих
със цветето попило синевата -
поляна от синчец.
Дали ще се погрижат боговете
и съдбата банката да не фалира?!