автор: vicont

След месеци отсъствие внезапно се завърна.
Студена като айсберг небрежно ме прегърна.
Запали си цигара, отпи кафе и...ето...
в цигарена омара попита за детето!
Погали с поглед само познатите предмети.
досущ - дете сърдито- комуто са отнети.
А аз стоях безмълвен във ъгъла сумрачен,
във смут, с тъга изпълнен, не исках да заплача!
Небрежно, без усилие, без капка угризение,
поиска ми... примирие, с престорено вълнение,
Погледнах те в очите - пустиня безгранична
и спомних си за дните, когато бе различна.
Сега си само вятър в безлюдната пустиня,
а жалкия театър... безмълвно ще подмина.
Поднесе за целувка две устни и... червило,
поредната преструвка с баналното си –„ Мило”!
Като слана попари проклетите ми устни,
напомни чувства стари с които ме напусна.
Проклинах безнадеждно пак мъжката си слабост,
излях се - безметежно в поднесената сладост.
Внезапно се събудих, без чувството омразно,
но в стаята сумрачна – леглото беше празно!