автор: nikoi

Ела да ти откъсна малко музика:
това остана в моята градина.
Саксиите са бели и охлузени,
а кръговете край очите - сини.
Зениците бродират в теб ерозия.
Зрънца са грозде кучешко. Ядливи.
И ядни - тоя свят си взема розите.
И газим в тор. Но някак си сме живи.
Ела да ти откъсна малко стихове:
не са от най-добрите, но са трайни.
Не те виня, че в теб не предизвиквам
желание за близост и замайване-
парцалена съм като кукла мърлява,
захвърлена на личното си сметище.
Ръцете ми от тръните са кървави.
Цветята листни въшки ги ометоха.
Засипах си градината със камъни.
Безгрешната - започнах с първи камък.
Ела да ти откъсна малко нямане,
за да усетиш колко съм голяма.