автор: filantrop

Когато моят свят нагазва нощем
в не примирените посоки на деня-
следобедното ми изпращане е
в същност, сутрешното ми добре.

На нас се пада път,а не могила
в която да заравяме светини.
Светинята е в пътя ни изминат,
в една въздишка с паднали окови,

в един рефрен,в една насмешка,
прогонили студа от теб,от мен,
отронен спомен от прочетена грешка
и пътека...от утро към ден.