І
ДЕЛЯН
Делян лежеше в леглото, отпуснал уморения си гръб на топлия омачкан чаршаф. Загорелите му ръце, мушнати под възглавницата,напразно търсеха по-хладно местенце. Шумът от пуснатия душ, който обикновено галеше слуха му подобно на плясъка на водите на реката, тази вечер го дразнеше като песъчинка в обувката. Чакаше върналият се от път Калоян да излезе от банята, за да проведат неприятния разговор, който за жалост не търпеше отлагане. "
Очертава ми се хубава петъчна вечер, изпъшка младежът. Чудесен край на една чудесна седмица!"
Шумът от течащата вода внезапно спря. Делян скочи и грабна пакета цигари от рафта на етажерката. " Водата спря, приятелю, кимна той на огледалото на стената. Излизай, преди да е потекло уискито."
На вратата внезапно се почука, силно и отривисто.
— Можеш ли да дойдеш в хола?- чу се гласът на Калоян, нисък и дрезгав като на уморено куче.- Трябва да поговорим.
— Наздраве!
Мъжът вдигна ниската ръбеста чаша с надпис " Grant s", изпи я на един дъх и отново покри кубчетата в нея с кехлибарената течност от бутилката. Въздъхна уморено, запали една от вечните си хавански пури и бавно и мълчаливо запуши. Няколко минути в големия салон се чуваше само жуженето на пуснатия с пълни обороти голям вентилатор и нервната разправия на съседите от горния етаж.
— Аз исках да поговорим. Наруши мълчанието Делян.
— За какво?
— За Чавдар. Имаме проблем с него.
— Знам.- махна нехайно с ръка мъжът- Алваро ми разказа за изпълненията ви на строежа. Доколкото разбрах, твоят Олег го е награбил и провесил като агне на ченгел.
— Положението беше станало нетърпима- каза отбранително младежът.- Не можехме повече…
— Малко му е било на мързеливото копеле! Трябвало е да му откъсне топките и да му ги напъха в гърлото!
— Говориш за родния си племенник!- смръщи чело Делян, раздразнен на самия себе си. Беше решил твърдо да не се ядосва при разговора!
— Като съм му чичо, какво? Да не съм му бавачка!
Младежът пое дълбоко въздух, задържа го в гърдите си и издиша безшумно:
— Всъщност исках да те уведомя за нещо друго, много по- важно. Днес закарахме Чавдар в Дагансо и го оставихме там.
— При някоя курва ли?
— В специализирана клиника- преглътна младежът.- По- точно комуна. За лечение на наркомани.
Калоян взе двулитровата бутилка с Кока Кола и напълни високата стъклена чаша пред себе си.
— С Олег ли го закарахте?- попита небрежно той.
— С Вальо, с неговия микробус. Той и директорът на комуната се познават много добре. Миналата година Вальо е правил основен ремонт…
Младежът млъкна и разтърка челото си с пръсти.." Какви ги говоря!"
— Но това е без значение!- повиши той глас.- По- важно е друго: състоянието му е тежко! Поискаха ми телефонния номер на най- близките роднини. Оставих твоя. Утре ти трябва…
— Утре съм на плаж! А в понеделник товаря и заминавам! Пък вие тук се оправяйте сами, щом толкова ви се ще да се правите на велики!
Делян се дръпна рязко, сякаш думите го шибнаха в лицето." Ще го ударя, стресна се той. Ще го прасна право в непукистката физиономия!"
Силна болка под дясното ухо сгърчи лицето му и той вдигна ръка към бузата си.Ставата на челюстта болезнено запулсира. Беше стиснал зъбите като менгеме, без да се усети.
— Какво бе, петленце?- изгледа го насмешливо мъжът над пълната чаша.- Искаш да скочиш май, а? Да ми изкълвеш очичките!
— Не…Исках само да ги видя.
Стана от стола, взе връзката с ключовете, които лежаха на масата и ги пъхна при телефона. Бръкна в задния джоб на панталона, преброи ги, след това ги върна обратно.
— Слизам долу до локуториото. Ще се обадя до България. Дай ми телефонния номер на родителите на Чавдар, ако обичаш!
— Много се забави!- чу се от затворената кухня гласът на Калоян.- Реших, че си се размислил и си се качил направо на самолета!
Делян изпуфтя и се свлече на креслото под вентилатора, дишайки тежко с отворена уста. Затвори очи и разкопча с треперещи пръсти копчетата на ризата. Смъкна я рязко от гърба си, смачка я на топка и изтри с нея челото и гърдите си, които веднага се покриха отново с пот.
Чу как вратата на кухнята изскърца и се отвори. Веднага след това ноздрите му се разшириха, изпълнени до болка с гъстия аромат на печено месо, чубрица и десетки билки, които единствено дядо му знаеше на коя манджа по колко да сложи. Отвори очи и погледна с недоумение масичката пред него. Голяма чиния с вдигащи пара български кебапчета, дълбока купа с шопска салата, наръсена щедро с настъргано бяло сирене, панерче с начупена в него питка и дървена гаванка, пълна до половината с шарена сол. От другата страна на отрупаната трапеза го гледаха огромна домакинска престилка с надпис Barbacoa и червеното, потно лице на Калоян, забодено на върха и́ като кратуната на бостанско плашило.
Над главите им внезапно се разнесе картечното чаткане на сърдити женски токчета, последвано от животински мъжкарски рев:"Eres una bestia!" / Ти си животно!/ и оръдейният трясък на входната врата. Поредната от несекващите битки на съседите от 3D.
Затвори отново очи и изтри челото си с мократа риза."Какъв театър на абсурда!...Без публика, но с напълно откачени артисти!"
— Къде ти отиде силата?- дойде отсреща плътният, дрезгав глас на мъжа, придружен с двойното "пльок" на отварящи се бирени кутии и живителното бълбукане на изливаща се в чаши течност.- Сякаш не от телефонен разговор идваш, а от боксов мач!
Отвори очи и объркано се вгледа в нереалното лице отсреща, разтегнало устни в дружелюбна, почти приятелска усмивка.
— Изпий си твоята.- вдигна Калоян пълната чаша.- Да живнеш малко, че си като попикано мушкато!
— Е, какво?- продължи след кратко мълчание мъжът.- Поговори ли с моята мила сестричка? И със зетчето?
Делян кимна утвърдително.
— И какво ти отговориха загрижените родители?..Че тръгват веднага насам? Че са трогнати от горещите ти грижи и те молят да бдиш над чедото им, докато дойдат?
Младежът извърна очи, вдигна чашата пред него и я изпи на един дъх.
— Аз ще ти кажа какво е казала грижовната майчица!
Калоян взе късче питка и го топна в гаванката със шарената сол.
— …Че си е погубила живота с този изрод и ще се откаже от него чрез държавен вестник! Че го проклина кракът му да не стъпи повече в нейното жилище, за да не развали по- малкия и́ син! И че чичо му може да храни още едно гърло! Той и без това цял живот си развява ташаците из чужбините и бере пачките от дърветата!...А баща му ти е изплакал колко е болен и каква малка инвалидна пенсия му дават негодниците!
На него, горкичкия, дето цели двадесет години е работил в магазин за мъжко облекло! И сега, разбираш ли, има плексит!...От това, дето е свалял и вдигал закачалките с ризи!
Калоян взе двете празни чинии, които беше донесъл с подноса и ги напълни догоре с кебапчета и салата. След това сложи едната пред Делян и забоде вилицата си в другата.
— Добро момче си ти!...Затова много има да си трошиш главата! И да се чудиш ти ли не си наред или целият свят се е побъркал!
— поръчаха ми да те уведомя.- изкашля се младежът, възвърнал способността си да говори- че ще вземат автоматичната пералня на майка ти. По- модерна била от тяхната и прането ставало по- бяло..
— Тогава вече нямало да ги болят ръцете.- заяви невъзмутимо мъжът.- Защото ще отида у тях и лично ще им ги отсека със сатъра!
— Какво?...Какво ще стане с Чавдар?
— Нищо!...И той е лайно като тях! А от лайното, колкото и да го месиш, както и да го печеш, хляб не става! Само ще ти умирише къщата!
Калоян неочаквано сви юмрук и го стовари с всичка сила по масичката. Чиниите издрънчаха като гонг, а гаванката с шарената сол се обърна и изсипа цялата на шарената покривка.
— Един свестен човек да имах само до себе си, мамка му стара! Чудеса щях да направя, чудеса!...А сега какво? Емигрант!...Гладен, беден и разведен!
Телефонът до ръката му иззвъня и той го вдигна с кисела гримаса, като отхапа от кебапчето:
— Ало?...Здравей…Кажи…Не ме занимавай с глупости!
Погледна черния апарат в ръката си, сякаш беше хлебарка и натисна яростно червеното копче:
— Дона!...Нещо важно искала да ми каже! Само до нея ми е сега!
Забоде друго кебапче с вилицата и кимна към пълната чиния пред Делян:
— Яж! И не стой така гол пред вентилатора, че утре ще търсиш здрави рамене!
— Няма нужда…След малко си лягам.
— Щом ти се спи, лягай си. Да не забравя само да ти кажа: заминавам за Валенсия.
— На почивка ли?
— На работа. От първи септември освобождавам квартирата. Казвам ти го от сега, да си знаеш. Да имаш време да решиш ти ли ще си търсиш квартиранти или ще отидеш при някого.
— Сега искам само да си легна. А утре съм в Дагансо…След това ще мисля за останалото.
Телефонът до чинията на Калоян иззвъня силно и настойчива. Мъжът свъси вежди и го залепи на потното слепоочие.
— Ало?...Ке?...Но ентиендо…(Какво?...Не разбирам(исп) Пращи, бе, човек, нищо не чувам!
Изпуфтя сърдито и мушна апарата в ръцете на изправилия се младеж:
— Виж какво искат! Че аз, докато се разбера с тях…
Делян пое машинално телефона.
— Diga!...Чавдар Томов?...Si, es cierto. Ud ha hablado con su tio…(Кажете...Да, точно така. Вие разговаряхте с неговия чичо (исп)
Лицето му се удължи, телефонът заподскача в ръката му и той се отпусна обратно в креслото. Бръкна в джоба на панталона, извади своя апарат и набра някакъв номер, без да погледне към дъвчещия срещу него мъж. Пръстите му не го слушаха.
— Здравей, Вальо! Извинявай за късното обаждане! Можеш ли да дойдеш веднага у нас?...Да, много е спешно…Благодаря ти!
— В какво се е забъркало пак това копеле?- изръмжа Калоян.
— Избягал е от комуната.- вдигна глава Делян. Брадичката му трепереше.
— Поредният му номер!...Ей, няма да ме остави на спокойствие това келеме и това е!
Младежът запали цигара и жадно засмука дима. Челото и голите му гърди се покриха с едри капки пот.
— Последният му номер.- каза дрезгаво той. Цигарата играеше в ръцете му- Намерен е мъртъв близа до Sol…Свръхдоза.
Звънецът на входната врата отекна в притихналия вход и кучето на съседите уплашено залая. Делян загаси цигарата и се изправи на омекналите си крака.
— Трябва да отидеш в болницата в Алкала, Калояне…Да разпознаеш тялото. Вальо ще те закара.
Делян протегна ръка, смачка допушената цигара в големия кафяв пепелник, пълен с пресни угарки и премести телефона в другата си ръка.
— Не мога да го приема, майко…Струва ми се, че ако почукам на вратата на стаята му, той ще отвори!
— Смъртта е като първия сняг, сине.- погали го алтовият глас от слушалката.- А той винаги ни сварва неподготвени. Дори когато падне на връх Коледа.
— Чувствам се някак…празен. Празен и виновен, че седя и пия бира и всичко е както преди. Все едно него изобщо не го е имало!
— С всички е така, момчето ми. Когато почина баба ти, аз си казах:" Не, не е възможно слънцето да изгрее, а моята майчица да я няма!" Но от тогава изминаха повече от тридесет години, а изгреви още има. И ще има и след нас.
— Какъв е тогава смисълът? Защо съм се родил на този свят, след като съм обречен да умра? И след като светът е бил преди и ще остане непроменен и след мен?
— Смисълът ли?...Него всеки го търси сам, сине. И може в това да е целият смисъл: всеки сам да си го отрие.
— Ти открила ли си го?
— Аз ли?...Да. За мен истинският смисъл на живота е в смъртта.
— Как е възможно това?
— Възможно е. Аз като педиатър съм тук в името на навременната смърт. Бабата да бъде изпратена до гроба от внука, а майката да бъде погребана от детето. С обратното така и не можах да свикна. И няма да престана да се боря.
Гласът в слушалката замълча за миг, след това продължи:
— Мара знае ли?
— Не съм звънял в тях, майко. Не искам да ги притеснявам толкова късно през нощта.
— Ако наистина смяташ, че вече е късно да я безпокоиш, значи е още рано да я викаш при себе си.
Делян погледна колебливо големия стенен часовник. Стрелките сочеха 3:20.
— Лека нощ, майко! Извинявай за късното обаждане и…благодаря! А на Мара ще изпратя съобщение.
— Изпрати и́, щом така предпочиташ. А на теб"добро утро"! Слънцето при нас скоро ще изгрее.
— Да, наистина…Все забравям за часовата разлика.
Набра текста на краткото съобщение, остави телефона на масичката, вдигна изтръпналите си ръце и разтри енергично горещите пулсиращи слепоочия. Къде ли бяха сега Калоян и Вальо? В полицията? В моргата?
Телефонът бръмна като оса и той подскочи като ужилен.
— Добро утро, миличко!- изчурулика Мара, свежо и бодро като чучулига.- Какво искаш да ме питаш в такива ранни зори?
— Едно единствено нещо.-преглътна Делян.- Искаш ли да бъдеш моя съпруга? За в радост и тъга, за в добро и зло? Докато смъртта ни раздели?
— Да, искам!- отговори уверено Мара.- А ти искаш ли да бъдеш мой съпруг? За в добро и зло, докато…животът е в нас и ние в него? Думата смърт не ми харесва!
— Да, искам!- отекна гласът му в празния, задимен хол- Ако знаеш само колко го искам! Особено сега, в този миг!
— Сега, в този миг се разменят халките.- засмя се тихичко Мара.- И младоженецът целува булката. А тя него- двойно повече. И веднага след това го смъмря, че пак е пушил!
— Не! Цигарите отпадат от сценария!
— Дали да не се хвана на бас с младоженеца? Че той и преди е казвал подобни галещи слуха думички!
— Преди не е бил младоженец!- възпротиви се Делян.- И…тогава не е разбирал колко силно обича тялото си! И как му се иска да го запази колкото може по- дълго!