автор: bilqna_popova

Нямам възраст.
Може би съм момиче,
което диша чрез косите си.
Нищо повече от пролетна жена.
И нищо по-малко от лято за някого.
Грее слънцето на всичко,
в което преди посях светлина.
Бъдете щастливи всички вие,
само така съм спокойна за нашия свят.
За да обичам и своя.
Нищо по-важно няма май от това.
Дишам, дишам любов.
Това ми стига.
Нямам възраст
и затова няма да ме измерват във време.
Най-красивият звук е в оная тишина,
която звучи като мир.
Без мисълта за сражения.
Само мъдростта,
че си дължим живот
едни на други.
Сезони, които раждат само любов.
Пожелайте го.