автор: fantaziq

Любовта е била
на едничка ръка
разстояние,
а аз я издирвах
и търсех
далече,
далече...
и толкова дълго,
че пролетта на есен стана
преди да прогледна
и да се вслушам
в птичата песен.
Преди да те видя
аз пясъчни кули издигах си,
бездомна и тъжна
преброждах
пътеките снежни.
И вятър ме брули
и студ ме пронизваше
с времето,
което все толкоз безчинно
към смъртта
ни отвежда.
А ти си бил толкова близо
и толкова истински,
че чак не повярвах,
когато се случваше
чудото.
Но днеска аз зная
и вярвам
в едничка поличба –
че в моята стая
само с теб
ще настъпва
утрото.