Ти нахлу в моята тиха есен -
жаден и обсебващ, и горещ...
С любовта си искаща донесе
бурята на сбъднал се копнеж.
Моята есен бе така спокойна -
пъстра, но с вкуса на сива скука,
а ти с жаждата си я превърна
в лятна пареща целувка.
Очите искащи ме галят,
прегръдката ти нежна ме гори,
а устните ти жадно свалят
от мене грижи, предразсъдъци дори.
Дали си дар ти от Съдбата
или си отмъщава тя на мен?
Не знам, но съм готова да платя цената.
Остани по-дълго в моя ден!
Яна Танева