автор: elanor

Ало... Здравей!... Много късно е, да знам,...
но така се радвам, че те чувам!
Да, добре съм!... Чакай, искам и аз да ти предам
хиляди целувки!...Знаеш, че не се преструвам...

Да, тъмно е...Ти как си?... Самотен...
Виж, недей...Кротко се е спряла самотата и до мен....
Утеха не намираш и живееш само в спомен,
в който ме целуваш, а денят е някак...звезден...

Знам че изгаря този спомен...Всяка нощ...и ден...
и аз още ги усещам целувките по мен...
Ало?...Ах, да! Очите ми зелени взели са те в плен...
А огънят във твоите поглъщащ е, неземен...

Да, мисля си за тебе...Денонощно, без да спра...
Знам че ме обичаш...Знаеш...обичам те и аз.
В сърцето си те нося, за да те скрия от света.
Не, не...не бива да застава ревност между нас.

Късно е...Като сме будни времето спира, не върви.
Ало?...Усещаш ли как нежно те завивам с устни и очи?
Обичам те!...Да, знам...Сега по-малко ти горчи...
Трябва да затварям...Много...липсваш ми и ти...

Лека нощ ти пожелавам! Няма да е лека, казваш...Знам,
но в съня си ти ме чакай, аз ще дойда там!
Ще бъдем само двама, ще потънем в ласки и мечти
и ще се разделим едва когато зоратата зазори...

Яна Танева, 2011