автор: ma_gi

Вълците са завили,
стенещи срещу луната.
Къкри незнайно биле.
Самодиви се къпят в злато.
Яростно ръфат вълните
земната плът.
Все по-смело.
Удавници-бродници скитат,
пак по същата,
лунна повеля.
В лудост и кръв вампирясва -
змейова първа изгора -
на таласъмено място,
с мисли за грях
и за огън…
Късна среднощна доба –
единствен дом е за нея..
Дори да иска,
не може
слънчова песен да пее.
И само с някой мечтател,
лунно,
самотно въздиша,
с тихата лунна соната
или със лунните стихове…

И ти си мислиш за нея:
просто познатата земна луна.
Ала се иска смелост,
повярвай -
не е за всеки,
тъмната й страна!