автор: mirei

да каже лятото
и да добави есента
да помълчи зимата
да забърбори пролетта

да чуе този,
за когото нямам думи

той също вижда -
времената се доизносват
но ренесансът си остава
с едни гърди напред
в бившето опиянение

винаги ще се намери кой да сгъне
снежната покривка за догодина
и да поръси
всички оттенъци за топло и студено
над рождения ден на миналото

може би този,
за когото нямам лебедова песен

но и той знае -
не в скачените била на планината
другаде е реброто
за женското име
на вятъра