автор: jantreya

Вървя по брега
и примамвам вълните
Те тичат към мене-
разрошени, мокри,
така хипнотично
владеещи ритъма,
танцуват и правят
от стъпките-локви.

Стоя на брега,
вкоренила се в пясъка.
Изгаря и мокрото в мен
покрай сухото.
Два гларуса режат
душата ми с крясък.
Усещам горчивия дъх
на разрухата.

Отдавна разбрах,
че морето е граница.
Оттатък е моята
истинска същност
Минавам през нея
и ставам избраница,
която е имала
шанса за връщане.