автор: Kanegan

Синьото небе залива с тъмен прилив алено- виолетовия светлик на хоризонта.Горе високо засияват Юпитер и Венера като брат и сестра, щедростта и късмета се изсипват към малката любов.Силуетите на дърветата огряни от уличните светлини изглеждат тържествено като застинали стражи.От изток в червено- жълто като огнено око изплува Сириус.
В тихата пролетна вечер се чува лай на самотно куче от долината, чиито глас се дави от безсилие.
Вселената говори с вечния си език,природата тихо шепне, събужда се за живот след студената зима.Пробягва улична котка и силуета и изчезва в нощната тъма като призрак.Езикът на нощта е е преплел тъмни образи на храсти и дървета, светлини на улични лампи, блясък на звезди и планети, времеви измерения събрани в едно- красотата на мига!