автор: sav11

Защо ме питаш ти сега
обичал ли съм чужда жена?
Защото се чувстваш така!
Ти си влюбен в чужда жена!
Какво е за тебе жената?
Собственост с нотариален акт?!
Не приятелю, тя е самата,
като теб, като мен, като нас.
И дори да си женен за нея,
пред олтар или кмет, президент.
Нали и за миг не допускаш, че си
собственик на нейния темперамент?!
Ти какво си за твойта жена?
Собственост ли нейна се чувстваш?
Но едва ли е приятелю така
щом се влюбваш в чужда жена!
И в това е точно любовта!
Тя е волен полет в нощта.
Няма клетки и рамки, паспорти.
Документи и празни слова.
Тя долита, отлита внезапно,
като вятър е палава тя.
Тази другата, ти я желаеш.
До мига в който бъдеш със нея.
После друга ти ще мечтаеш и
така ще върви до безкрая.
Но не можем да имаме всички.
И когато се натрупат дните ти,
навярно ти ще разбереш, че
най-ревниво си обичал,
недокоснатите от тебе жени.
И може мисъл да те осени.
Кога и как, защо къде?
Коя успял си да докоснеш?!
Но не със тяло и ръка, а да
“докоснеш” техните сърца.