автор: secret_rose

Значимо е мълчанието, да... Но всяко ли мълчание значимо е;
неживото мълчи, чакала също. Мълчи и от бездумие глупеца.
Мълчи и цветето, а колко от това мълчание видял ли е слепеца,
щом в мъртвите зеници с превъзходство доказва тишината си ранимото.

...

Посял си днес човеко семена. Пшеница и ориз, арпа и леща.
От топлата земя поникват те, поникват както били са събрани.
И ти си като тях - в земята легнал, ще преродиш човешкото насреща
и няма да си друг и инакъв, а ще повтаряш ланшните си рани.

...

Дошъл е ангелът красавец на смъртта. И погледни го - чисто огледало.
Поглежда в него черен Шейтан, и Шейтан отсреща се усмихва.
Погледнал се човек - човек видял. Или Мелек - като Мелек повикан
от чистото насреща. И какво? До края тъй ще бъде. Черно - бяло.

...

Донесла е Смъртта червена кръв за този, а за онзи - капка жива -
безсмъртна, напояваща, добра. Или наследство старо - повторение.
Отива си човекът от живота в безсмъртие и омиротворение
или слугува мълком на кръвта и да се върне в себе си почива.

__________________________________
По "Ibtidaname" на Султан Велед (син на Руми Мевляна)