Харесва ми къде си бил –
почти край тиха непринуденост.
Замислям се. Възможно е, дори
в смеха, си бил от мен по-буден.
По-буден си сред въздух освежен,
отколкото сред погледи на хора.
В тях можеш да се видиш отразен,
но по-чиста е телесната умора.
Oтново питам, за да разбера,
относно купищата ангажиращи потребности...
Потребности, но само за града.
Не са от същните природни скъпоценности.
Да, харесва ми къде си бил.
Харесвам как не сте откъснали кокичета
диви – за любимите жени.
Харесва ми как живо, там, си ме обичал.
Защото, някак си, добри сме по природа
и мъжете, по природа пак, са сръчни.
Дори когато тежко е по път нагоре –
такива сме. Понякога е мъчно,
но в утрото на този ден, за нас, не беше:
„без обич във очите” аз не те изпратих,
защото ти изпрати ме, в полусън смешен.
Сънят... е бил отново супер кратък,
щом буден на върха, през смях, си стигнал.
Буден – да, не каза, че ядете камък,
за да опазиш неконкретната усмивка;
усети ли... как друга жажда утолявах...
Буден – вместо да ми кажеш, там че липсвам,
усмихна се: Там ти не би задълго оцеляла.
Не бих. Познаваш трепета на падащата мигла.
В това познание светът ни оживял е.