автор: geostal

Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла е, за да погали сламеноруси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света.
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцето, в светлата лунна нощ с безброй трепкащи звезди, в изгрева и в залеза, в пролетния цвят на плодно дръвче, в жуженето на пчелите, в песента на птиците. Тя е високо в планината сред суровите и страшни зъбери, в леденокристалните води на езерата, на морския пясък и в солта на водата, тя е в пустинята и в саваните – в Космоса.
Най-важното е, че е в душите на хората, в тяхната реч, изпълнена с много нежност и топлина: дъще, сине, чедо, любима, любими, мамо, тате, бабо , дядо.
Тя е в най-красивото признание: ”Обичам те!” Тя окриля човека, вдъхновява го, прави го силен и щастлив, кара го да мечтае, да полети, да живее, да твори, да Бъде…
Тя – Любовта – е живот, защото и самият живот - е любов.