Сънчо ходи по терлички,
в каляска от звездички.
През прозорчето наднича
Звънчовците най-обича.
По носленцето целува.
та детето да мирува.
„Таз завивка бяла, мека
нека е като перце лека.
Както птички са заспали
и гнездата утихнали,
Звънчо спи, и знай
утре ден голям без край.
Има ти да пакостиш,
да рисуваш и твориш.
Че ръчичките немирни
шетат палави, неспирни.“
По терлички бърза Сънчо,
че във всяка къща Звънчо
кротко чака да заспи,
да сънува, че лети.
Подарено на звънтящото ми Веренце
2010