автор: sradev

Обявен беше конкурс за стаж в сродната академия Уйстарпоинт и Пишманка се яви на на конкурса пред седемте мъдреци на Истарпоинт.

Председателя на съвета на мъдреците, самият министер Амперикуку, любезно я покани на арената.

Пишманка произнесе заклинанията срещу бели, сини, зелени, червени, кафяви, оранжеви и черни таласъми; извърши обредите на отбранителната, статичната, прозаичната, нападателната и иновацийната магия; изписа магическите думи за отваряне, заключване, намигване и изплезване; хвърли шепа пепел, шепа сол и шепа пипер по петте допирателни на звездата; нарисува в пространството кръстат пентаграм; приклекна, прескочи преградата на фантомите и замръзна в позицията „гръм да ви удари”.

След кратко двуседмично обсъждане Пишманка беше поканена от Амперикуку за връчване на мъдрешкото решение.

За съжаление не се преборихте с демоните, каза възхитен Амперикуку.
Но нали ги заключих.
Те се измъкнаха през мрежата.
Казах магията за мрежата, семантиката, семиотиката, онтологията, гнусологията, педологията и дори истеричното материализиране.
Не сте в течение, истмата не действа вече на демоните. Черният демон си носеше петела.
Срещу петела бях сложила брюкселско зеле.
Те обърнаха зелките на цветенца от моркови и свински рогца.
...

Отвън я чакаше Циркония.
Не се тревожи, никой не се е преборил със съвета на зелките.
Но нали има много в скалата на Фюри места за Уйстарпоинт?
И при тях е същото: демоните винаги печелят.
Как става това?
Съвета на зелките преобръща парадигмата.