автор: galina

Понякога имам нужда да поговоря със някого,
ей тъй, без повод и не по служба,
за живота на мравките, примерно,
или за Перуанската джунгла.
Не че нещо важно ще кажем
или ще се случи невероятното,
но нишката, дето напридаме,
ще ме кара да се чувствам приятно.
Като пъпна връв ще ме свързва с деня ми,
понякога дълбоко затънал в тресавища,
понякога, като дар Божи изгряващ...
Нишката, вездесъщата,
дето като мост се възправя,
да не потъна в премислици
и да не литне в безкрая,
душата ми, при безпътица.