автор: meiia

на rainy

Ще ти разкажа за всемирното затопляне.
Не е потоп все още.Прогноза е или идея.
Започнах бавно постепенно да се стоплям
и да усещам,че съм се върнала,за да живея.
Започна от върховете ледени на пръстите
да ме спохожда първо болката-завръщане.
Да се прелива в мене собствената същност,
опитала се да си тръгне завинаги от къщи.
Това щастливо обиталище,което бях за нея,
се е превърнало в оброчище премръзнало.
Не каня днес душата си във мен,не смея.
За нищо на света не бих дори и дръзнала.
Ще се завърне,знам,ако изпита остра нужда
да се огледа през очите ми по-синя или езерна.
Аз толкова безкрайно много я прокуждах,
че сигурно ме мисли за безумна и разглезена.
А мен ме беше страх да си делим мечтите.
Душата лекокрила е,а аз така тежа от грешки.
Остнаха ми само вледеняването и щетите.
И липсите на слънце и думи,казани човешки.
Остана ми и празно,много празно място.
Там и прахта от спомените даже не остава.
Скреж и измислици във тъмното проблясват,
а аз си мисля,че отново някой ме предава.
Ще я приема днес душата си.Ще ме прекръсти.
И аз се настудувах.А и тя сама премръзна.
Всемирното затопляне,започнало от пръстите,
ще го допусна в мен.Поне това ще дръзна.