Непорочно захъркали чувства
без дири греховни
по бялата риза на делника...
Червилени мисли
за двама
недоизказани плахо...
Кому са потребни?
Нали ще са грешка?
Защо ли да ровим
тъй болно-дълбоко,
че чак кръв да шурне
от вените нощни
на твоето желание.....
И дълго да капе
пагубно лепкава
лудо греховна
сдържана дълго нега?
Нали менторски злобно
утрото идва
и трябва да носим
брони от разум?
Нека заспиваме,
чакай ме утре,
ще те потърся
плоско омекотена,
безопасна и кротка,
деликатна и скучна
подобна на сключена
застраховка живот.
Приятно изгодна.