автор: gore6ta

Непорочно захъркали чувства
без дири греховни
по бялата риза на делника...
Червилени мисли
за двама
недоизказани плахо...
Кому са потребни?
Нали ще са грешка?
Защо ли да ровим
тъй болно-дълбоко,
че чак кръв да шурне
от вените нощни
на твоето желание.....
И дълго да капе
пагубно лепкава
лудо греховна
сдържана дълго нега?
Нали менторски злобно
утрото идва
и трябва да носим
брони от разум?
Нека заспиваме,
чакай ме утре,
ще те потърся
плоско омекотена,
безопасна и кротка,
деликатна и скучна
подобна на сключена
застраховка живот.
Приятно изгодна.