автор: paisa

Привет, привееет, уважаеми Шефе,
Благодарение на Вас, е на път да се изпълни голямата ми детска мечта. Давате ми единствения, уникалния, неповторимия шанс да работя любимата си работа, в лелеяната ми фирма!
Моля Ви, не ме жалете, ползвайте ме. Аз живея за фирмата Ви и съм готов да умра за нея. Предлагам, освен да отговарям за ниското, средното и високото напрежение, телефоните, компютрите, електрониката, автоматиката и програмирането и, плановите и спешните ремонти на съоръженията, топлата и студената вода, въздуха под налягане и всички технически газове, парата, тоалетните, пожарогасителите, евакуационните планове, организацията в случай на бедствия или военновременна обстановка, безопасността на труда, съоръженията с повишена опасност, всички видове инструктажи и курсове за квалификация, доставките на материали и консумативи, да доя и заводската коза (не ми казвайте, че нямате, във всяка фабрика има поне една), да мия служебния ви автомобил, да бърша праха по пианото в кабинета Ви, да правя уборка на района и да кося тревата, а в извънработно време – рано сутрин и късно вечер да извеждам на разходка домашното ви куче като пътьом му купувам първокачествена кучешка храна, за моя сметка, естествено.
Но не е само това. Аз имам много други полезни качества, за които сигурен съм, дори не подозирате.
Мога, с радост, че ще бъда полезен, да изкарам две и три смени непрекъснато, без да търся компенсации за това. Мога да работя с благодарност всяка събота и неделя и всеки официален празник, защото фирмата е по-важна от всичко друго в живота ми. Мога да карам и останалите да правят като мен, под страх от уволнение.
Мога да Ви целувам ръка, за всяка малка част от договорената заплата, която така великодушно ми предоставяте, независимо кога и как, Благодетелю.
Мога да козирувам коленичейки, когато минавате наблизо, мога да Ви гледам с възхищение, мога да се смея или да мълча, съобразно Вашето настроение. Мога да се червя, потя и пелтеча, когато ми повишите тон, независимо защо и скромно да мъркам като котка, когато ме похвалите. Мога да бъда Вашата мобилна уеб камера (със звук) за случващото се във фирмата. Мога да се възхищавам от Вашия професионализъм и несравним интелект. Мога да завиждам за недостижимите Ви здрав разум, рутина, информираност и чувство за хумор. Както и да споделям напълно изтънченият Ви естетически вкус, Шефе. Мога да нося морална и наказателна отговорност, без непременно да изисквам полагаемият се за случая служебен раиран костюм. Мога да бъда щатен виновник за всички неудачи. Мога да бъда и местния глупак, стига Вие да ме посочите. Мога с години да Ви ближа задника, за да може, придвижвайки се нагоре в йерархията, да бъда все по-близко до светлото Ви присъствие, Шефе.
...
Само едно не мога – да лъжа.
Така, че – айде, чупката - ходете да търкаляте аспиринчета, ти и другите като теб, тикви долни! Че ми е на устата нещо друго да ви кажа...