автор: Jenia

Малкото дете в шейничка
Татко тегли към гората.
Че вместо цветя и птички,
Баба Марта сняг изпрати.
Щом пътечката подмина,
Татко спря да си почине.
Тъкмо да потегли пак
През натрупалия сняг,
Скочи нашето мъниче.
- Тате, гледай там, кокиче!
Явно то снега обича,
А и с него си прилича!
И детето се захласна
- Татко, колко е прекрасно!
Утре празник има мама,
А подарък още нямам!
Ето хубава идея,
Ще го подаря на нея!
Утре рано идвам тук,
Да не го откъсне друг!
После с татко поиграха
И на обед се прибраха,
Неусетно нощ дойде.
Ето нашето дете
Бързо скача под юргана,
Утре ще се става рано.
И сънува, че в нощта,
Идва в тихата гора
При кокичето заспало,
Зайче като него бяло.
И зарадван в доба късна,
Зайко цветето откъсна.
Тъй при мама зайка тича
И красивото кокиче,
Зад ухото и забожда.
Той е нейна сладка рожба.
Тук събуди се детето.
Гледа, ясно е небето.
Сутрин станало е вече.
Без да чака, се облече.
В час шейничката развърза.
- Тате, към гората бързо!
Развълнувани поеха
По познатата пътека.
Ето малката поляна,
Ала цветето го няма.
- Не можах да го намеря,
Точно тука беше вчера!
И тогава то видя
Заешки следи в снега
По отъпкания път.
Значи верен бе сънят!
- Зайко, ти ме изпревари
И останах без подарък!
Татко тихо заговори
- Хайде да потърсим второ,
Че цветенцата мънички
Не растат така самички.
Сигурно във снеговете
Ще намерим второ цвете.
Слънчо също им помага,
Към снега лъчи протяга,
Че и той е убеден,
Днес е много важен ден.
Тъй задружно много скоро
Цветенце откриха второ.
Връщат се във къщи двама,
Ето я на прага мама.
Тя детето си прегърна,
То към нея се обърна.
- В този ден за тебе важен,
Мамо, искам да ти кажа,
От сърце и със кокиче,
Много, много те обичам!