автор: desert_inrose

Живот по длан -
такъв, какъвто ме очакваше. Пристигна.
Природа или дан
пролази в изпарения от керосин - да смигне...

Мержелееше се въздух, сякаш сред пустиня.
Мараня ли или просто жарък дим премина.
И слънцето неистово блестеше,
втечняваше ти погледа далечен -
ставаше на безутешна
жажда.
Но не на струйки, не на капки стигаше до мене -
на жежки пáри. Примесени с гориво за пожари.
Пясъксажди.
Цяла писта с очертания бе в огнен плен. И
някъде по нея се разлях, полустопена.
.
.
,

Погледни - сега приличам вече ли на грях...
Kолко пясъци преплувахме, оттук да минем.
И колко плѐтища ще ни закачат пак и пак,
към житения път, да ни възпират...
Може още, да, разбира се, че има.
Вече знаем, че сме жилави. И в мараня.
Изкупихме невежия си грях. Простим е.
Но бил е нужен - с теб това познах.
Че само в болка назовавам се жена,
ти - мъж - единствено в пустиня.