автор: galina

Искам да ти разкажа кратка приказка
за един влак и една гара,
сгушена в нищото и притихнала,
почти слята с безкрая.
Как внезапно, шумен и истински,
връхлетял я влак, като вятър
и прогонил тихото безразличие,
и мъглата затъмнила стъклата и.
Бил толкова невероятно шарен
и толкова безразсъдно наперен,
че тихата гаричка, като от сън събудена,
просто се влюбила в него.
Но влакът и той, като всички влакове,
все го теглят посоките
и след кратък престой,без да пита някого,
безпардонно отпрашил нататък.
Какво и оставало на малката гаричка,
ден след ден с надежда да чака,
пак да чуе долетяло от някъде,
оново влюбено негово тракане.
Но не знам, ако някой ден се завърне,
този толкоз жадуван влак,
ослепяла от дългото взиране гаричка,
ще го познае ли пак ?