Тя беше болна, той беше роден талант, тя нямаше сили, а той искаше бъдещето й за себе си. Нейните очи бяха неговите крила, неговите крила й трябваха за патерици.
Идваха в поетичното ни клубче и четяха стихове, посветени на другия, а ние се правехме, че не разбираме. После спряха да идват и няколко зими нямахме идея какво стана с нейната битка с любовта му и неговата – с болестта й.
На вчерашната сбирка Джонатан спомена, че станал член на форум, в който два непознати псевдонима публикували познатите ни лирични текстове. На път към дома, видях първите две кокичета, цъфнали в съседния двор. Не успях да чуя добре, но мисля, че рецитираха стихотворения.