автор: anthropologist

„Проверка на хората - според човека и работата му !”.
Из писмата на Апостола

"Правете понякогаш опит, та ги изпитувайте дали са готови
на първо повиквание, или ще избягат, та се изпокрият из
миши дупки !"
Из слово на Апостола пред Старозагорския таен комитет,
според поп Минчо Кънчев ("Видрица")



Щом някой ми каже, на чашка коняче,
най-често със пет или седем звездички,
че комунизмът е вече обречен, обаче
май рано е още, страхуват се всички,
преди храбрецът да се съвземе,
проверка му правя, жестока и проста –
прехвърлям го мигом във друго време,
във твоето време, Свети Апостоле !

Обличам си дрехи на селски даскал,
свойте най-чисти, най-истински дрехи,
дето по-топлят от женска ласка
и са по-скъпи от царски доспехи.
Само че в пояса, вместо дивита
намествам тежък пищов-евзалия.
Дали ще може – тихо го питам –
довечера в къщи да се отбие –

втората къща, вдясно от моста,
там газениче будно ще свети.
Дошъл е, казвам, самият Апостол,
да сее вяра и комитети...
И ние трябва нещо да сторим:
в потайна доба, в тъмата гъста,
да се повидим, да поговорим,
пък да целунем камата и кръста.



Тогава да видиш, тогава да чуеш, Апостоле !


Първият мънка: “Лозята се ронят,
реколтата слаба – по всичко личи...
На всичко отгоре накуцва ми конят,
пък и властите сякаш нещо ме гонят –
мога ли пак да им влизам в очи ?”

Вторият крие от мене зеници:
“Бе нещо съм болен, не ми е добре...
Не ми е за мен, но жена-хубавица,
родители стари, невръстни дечица –
отиват мърцина, ако се разбере !”

Трети ме пита: „Що ли ти трябва
на баир лозе – конфликт със властта ?
Недей да мислиш, че тя е слаба !
Стой си в школото, пази си хляба,
че инак – язък ти за младостта !”

Четвърти бързо изчезва във мрака
и ме зарязва сред пътя сам...
Че как да не бърза, че как да почака,
когато след малко затварят конака,
а той отива именно там !

Има страхливци, има предатели...
Проверка, Апостоле, искаше ти !
Било колеги, било приятели,
с проверка решавам да ги отпратя ли
и знам, че Господ ще ми прости.

Тъй често си тръгвам, без да отпия
и грам от коняка със седем звезди...
И само жена ми, защо да крия,
понякога пита къде са ония,
с които ние дружахме преди...