Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Извезани души, XXXXIV част Лаврови дръвчета, разходки и работа по никое време.
Алания, 2006
Играта с децата, тишината, слънчевите плажове и мързелуването ми се отразяваха отлично и навярно бих могла да прекарам в сладко бездействие цялото лято ако една сутрин не бях разтворила виртуалната карта на местността, която сочеше че само около нас съществуват повече от 12 старинни кента. Изследователският ми дух запърха нетърпеливо и започнах да събирам багажа. Щяхме да оставим Ванесса тук и да обиколим историческите места сами, макар да не знаех как ще се случи в тези убийствени горещини, нито от къде да започнем. На G. не му се мърдаше. Бе обикалял безброй пъти всички места в детството си и ленивия живот под грижите на майка му го задоволяваше напълно.
- Не можем да разгледаме всичко. Ти знаеш ли колко е, месец няма да стигне.
Поехме към Алания една петъчна утрин заедно с Алейна, която бе изявила желание да се разходи с нас и да навести в града родителите на годеника си. Оставихме колата с багажа на платен паркинг около централния плаж, взехме хавлиите и банските и се запътихме да поплуваме с изгрева. Бях изненадана от мекия ситен пясък и липсата на каквито и да е камъни. Водата бе бистра и вълшебна и по нищо не личеше, че е само на десетина километра от скалистия плаж на Махмутлара. Когато слънцето се издигна и стана непоносимо горещо събрахме нещата си и тръгнахме на разходка. Самият плаж бе до огромна каменна платформа, осеяна със статуи, палми и различни чудати дървета, пейчици за почивка и кътчета с туристически сергии, а в края и се намираше известната пещера Дамлаташ, чийто вход бе скрит под клоните на вековен фикус. Взехме си вода и билети и влязохме. Входа отвеждаше до високата част на пещерата, почти до самия и таван и наоколо имаше няколко пейчици, заградени с огромни сталактони. После метални стълби водеха надолу към по-широка зала с места за почивка а от нея се влизаше в ниска ниша, където човек би могъл да остане само приседнал. Пещерата не беше голяма но бе едно от чудесата на този край. Високото съдържание на карбон оксид, влажността и особената радиация лекуваха астма от всякакъв вид и окончателно. Лечението се провеждаше около два месеца като болните първоначално седяха само в горната част на пещерата в продължение на няколко дни сутрин и след обяд, после под лекарско наблюдение слизаха в широката зала и накрая стигаха до нишата. Беше пълно с хора. Една жена сподели, че първите два дни е усещала силно главоболие, придружено от световъртеж и гадене, на третия ден започнала да изхвърля секрети от гърлото и след още ден се чувствала добре а лечението вече наближавало края си. Сподели, че няма нито един случай на неизлекуван от астма тук. Красотата на сталактитите с особен ръждив цвят, мекия звук на капеща вода и приятната прохлада сами по себе си бяха лечение. Не се изненадах, че пещерата датира 20 000 години преди Христа и вътрешно се поклоних на хората, запазили я до наши дни.
Отстрани стълбички водеха нагоре към старинна крепост. Достигането до нея бе трудно и невъзможно в непосилните горещини, но приказките, разказвани за нея от местните хора не ми даваха мира и краката ми сами се движеха. Вече едва си поемах дъх когато зърнах старинната църквица във вътрешната крепост - Ая Йорги (Свети Георги), от 6 век. Рисунките и иконите по стените едва се забелязваха но бе опазена наред с всички древни византийски странности, неприемливи за Сельчукците или Султан Аладин Кейкубат, реставрирал ги през 9 век. По-късно през годините когато се връщах тук открих още една старинна църква - Едерлези, на десетина километра от града в малкото селце Хаджи Мехмет, с чудни украшения от дърворезба, запазени до днес и недалече - бистър извор с лековита вода, наречен на Св. Георги. Казват, че е била скривалище за тукашните ортодоксални християни, укриващи се от мюсюлманите и църквата, наречени еретици. Днес се счита за свято място и е посещавана от поклонници на всички вери.
Крепостта бе безкрайна. В единия и край Къзълкуле - червената кула радваше със странната си осмоъгълна форма и петте етажа, в които бяха разположени етнографски ценности, артефакти, старини, мраморни плочи с древни надписи и чудатия вход, нисък колкото да премине през него дете, изработен от тогавашния Султан Ефенди с цел всеки посетител да се приведе до земи в знак на почит, за да може да мине. Кулата бе отлично стопанисвана и запазена, заедно с всички останали постройки в крепостта. А мен отново ме теглеше към зинданите.
Легенда разказва, че могъщият византийски владетел Аргилес живеел тук с величайшото си семейство и имал дъщеря, красива като зората, на име Елени. Един нещастен ден крепостта била обсадена от морски пирати и техния предводител - Василий обещал да не руши и убива ако Елени му стане жена. Кралят сключил договор с него и сватбените приготовления започнали. Но Елени не можела да се омъжи за пирата, сърцето и било подарено на едно бедно пастирче. Когато разказала за него на баща си, той я хвърлил в тъмница за да премисли. В тясната килийка девойката дълго плакала. Толкова дълго, че сълзите и се събрали в солена и горчива река, промъкнали се през единственото прозорче, отправило взор към залива долу и потекли поройно към морето. По пътя си реката напоявала земята и от нея покълнали прекрасни Лаврови дръвчета, нарове и Иде (Elaeagnus). Чакал кралят, но недочакал, дъщеря му съхнела от любов в своя затвор и мъката и я превърнала в уханието, което и до днес изпълва трептящия въздух сутрин по роса или щом завали, разнася се над целия град и трепти с дафинова прелест, сякаш нечии ветрени пръсти разтъркват листенцата преди разсъмване, за да напомнят за нея. Около крепостта дръвчетата Иде са безбройни, разпукнали цветове и сочни златни плодчета а наровете са тежки като алени момински устни, пламнали за целувка. Опияняващата поезия на Алания, красотата и омаята бяха най-ценната старина тук, във всяко ъгълче, камъче или тревичка. Навярно някакво странно природно недоразумение бе писало историята на крале и султани, бе отнемало и дарявало земи а в лимана от началото на земята до днес живееше единствената владетелка - Любовта, пременена в топазено-жълтата рокля на безкрайните поля, с корона от морски перли и разпилени над скалите коси.
Следващата ни спирка бе Терсането на Алания - странна чудна постройка с куличка, прилична на дълъг колан, опасал цялото крайбрежие под крепостта.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от viatarna на 02.03.2012 @ 17:56:42
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, XXXXIV част" | Вход | 16 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XXXXIV част от secret_rose на 02.03.2012 @ 18:15:36 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Дамлаташ пещерата:
https://www.google.com/search?q=damlatas+magarasi&hl=bg&client=firefox-a&hs=YUB&rls=org.mozilla:bg:official&channel=np&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=o_BQT9zvCMKj0QXnwcjwCw&ved=0CCcQsAQ&biw=1257&bih=591
_____________________________
Virtual Tour:
Къзъл куле - снимчиците под текста:
http://www.alanya.tv/tr/AlanyaTarihiYerler/K%C4%B1z%C4%B1lkule/
Sanal Gezinti - Терсане - отново движеща се панорама, снимките под текста:
http://www.alanya.tv/tr/AlanyaTarihiYerler/Tersane/
И тук по същия начин - снимки от крепостта:
http://www.alanya.tv/tr/AlanyaTarihiYerler/AlanyaKalesi/
______________________________
Още снимки:
http://www.pbase.com/dosseman/alanya_side
|
Re: Извезани души, XXXXIV част от joy_angels на 02.03.2012 @ 19:23:44 (Профил | Изпрати бележка) | Ако мислиш, че ме няма, бъркаш - тук съм и те чета :)))
Липсва ми Ирис, ще си призная... |
Re: Извезани души, XXXXIV част от secret_rose на 02.03.2012 @ 19:27:35 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Здравей :)
@-;--
Ирис... той остана в Татван а ние сега обикаляме Средиземноморието. Още няколко глави има до него. Ще стигна и до там... но няма да е леко. Аз предпочитам да не стигам, да си призная... много ми е болезнен онзи период. Ама няма как.
Благодаря ти, че още си с мен в това.. |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от joy_angels на 02.03.2012 @ 21:17:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ще чакам, разпазли интереса ми...
Ако позволиш тази шега - човек и добре да живее, стига до описване на нещо, което не би искал да преживее пак...
:))) |
]
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 02.03.2012 @ 19:49:59 (Профил | Изпрати бележка) | Не случайно са казали хората-езикът е богатство!
И е вярно :)
Сърдечни поздрави:)
чакам продължението:) |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от anonimapokrifoff на 02.03.2012 @ 21:35:47 (Профил | Изпрати бележка) | Казах ти вече, че ти гледаш не с очите, а със сърцето. Ако случайно един ден забогатея, ще те цаня за гид, за да можеш да ми покажеш всички тези красоти. |
Re: Извезани души, XXXXIV част от secret_rose на 03.03.2012 @ 11:30:22 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Няма да чакаме да забогатяваме, това лято можем да започваме :р
Има места на които всяка година се връщам... а в Кападокия не съм била скоро и ми е домъчняло. Що пък да не пообиколим :)) |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от skrej на 02.03.2012 @ 22:08:43 (Профил | Изпрати бележка) | Благословена си че умееш да видиш като гледаш и да го опишеш така че да го почувстваме, радвам се за теб. |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от boliarkabg на 03.03.2012 @ 15:10:32 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | от опит зная,че "новите" местни жители-чужденци понякога възхитени от нрави, обичаи,носии и местна история по-ревностно запазват традициите от отегчените местни жители,жадуващи промяна или нещо ново. Меги,благодаря ти, магьосница си! |
Re: Извезани души, XXXXIV част от secret_rose на 03.03.2012 @ 15:15:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Сега ме подсети за нещо от детството ми... :)
Имаше един период (няколко години) когато живеех при баба и дядо на село около Пазарджик, понеже родителите ми бяха в чужбина, и виждах родна Варна само лятото. Толкова много се радвах на морето в онези лета, че леля ми все се чудеше дали да не прати децата си някъде за дълго, за да могат да го оценят после :)))
Хората тук познават местата в близост но не и цяла Турция. Но съм имала приятели преселници от България, които са истински енциклопедии и много неща съм научила именно от тях. И все пак - когато докоснеш нещо такова, то вече не е нечия чужда история, а историята вътре в теб... затова е така... |
]
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.03.2012 @ 18:26:13 (Профил | Изпрати бележка) | Дончо Цончев, в книгата си /Тъга, която излиза/ бе казал, че ако те бива в едно нещо, бива те във всичко:) Това по повод на търговския ти нюх - много се забавлявах да прочета..
Отивам да си пусна следващия епизод:) |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от zebaitel на 03.03.2012 @ 21:16:12 (Профил | Изпрати бележка) | Меги, когато съм много уморена си отварям някой от твоите епизоди и ме лъхва толкова аромат и такава светлина ме залива, че забравям за умората! Ти си манна небесна! Благодаря ти! |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от kasiana на 04.03.2012 @ 00:18:54 (Профил | Изпрати бележка) | Когато словото извира от душата с пулса на сърцето, както е при теб, Меги, магията ражда приказни светове!!!
Сърдечни поздрави:))))) |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от zaltia на 04.03.2012 @ 11:51:58 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за великолепната разходка Меги...
Радвам се че сте вече оздравяли, и пак си в сайта! |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от nironi (nironi@mail.bg) на 06.03.2012 @ 15:42:58 (Профил | Изпрати бележка) | Ха ха, това с "продавците" (ммммм, каква думичка, хем старинна, хем ароматна, една такава, току - що свалена от дюкяна) ме разсмя ))) Витални кипри думички, които ме карат с пълни гърди да вдъхна аромата на тоя свят. Благодаря, М.! |
Re: Извезани души, XXXXIV част от secret_rose на 06.03.2012 @ 15:56:12 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много е по-чаровна от "продавачи" обаче, нали :)))
Някои думи са ми останали от руския за перманентно ползване и дори не забелязвам, че не се ползват в българския... То целия ми изказ е някаква небивала смесица от няколко езика, от които - нито един завършен. Трябва да ми простиш това :)
Ще си дам почивка за седмица пак, може и за малко повече. Морето в това време на година има най-синия цвят.
|
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от Haramiata на 06.03.2012 @ 20:51:10 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно пътешествие, благодаря! Толкова хубаво описваш, понякога на човек му се приисква непременно да отиде сам да види, но с още повече основание и сила- да не ходи никъде, да си седи у дома, пък да чете вълшебните ти описания.
А тази приказна, пък и лековита пещера ... Освен, че ме очарова ... леко се присви сърцето ми от благородна завист ... Колко хора минават през нея, а е запазена, запазена, запазена ... Де да можехме и ние у нас в България така ... |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от petia_bozhilova на 15.03.2012 @ 00:01:13 (Профил | Изпрати бележка) | Шапка ти свалям, Розичке!!! На таланта, на куража, на широката душа!
Ако науча някога турски, ще е заради теб:)))) |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от joy_angels на 13.05.2012 @ 20:16:29 (Профил | Изпрати бележка) | Пак ми беше интересно да прочета... Помня аромата на едно жасминово дърво в Истанбул... Да, любовта живее навсякъде. |
Re: Извезани души, XXXXIV част от secret_rose на 13.05.2012 @ 23:41:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Да, навсякъде...
Обожавам жасминовите храсти... а също има и други, не зная как е българското им име или поне латинското, но искам да науча, на турски е ханъм еллер - дамски ръце, или женски длани, нещо такова:
https://www.google.com.tr/search?q=han%C4%B1meller+%C3%A7i%C3%A7e%C4%9Fi&hl=tr&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=Hw6wT7TaE6LD0QXJlN2UCQ&sqi=2&ved=0CGwQsAQ&biw=1259&bih=583
ухае невероятно... |
]
Re: Извезани души, XXXXIV част от Slovesna на 08.06.2012 @ 17:01:04 (Профил | Изпрати бележка) | Потърсих и намерих, приятно изненадана, имам да наваксвам...
Пишеш, не, бродираш (везеш, признавам, не съм сигурна в правописа) едно чудно приказно везмо, а аз чета, попивам, поглъщам и дъх не мога да си поема. Меги, коя си ти, откъде се появи, осъзнаваш ли изобщо какъв талант имаш... Повеждаш чичателя и той тръгва, наричам ги така - изпада в особено състояние... Много се радвам, че мога да те чета. Благодаря ти! |
] | |