автор: VOLTER

След края на упражнението, доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата?
- „Влияние на някои аминокиселини върху хидрокортизона”.
- Времетраенето на опита?
- Три месеца…
- Много, пък и не съм подготвен по темата…
На другия ден приех - не знаех с какво се захващам, но знаех: темата е любопитна!
*
Хидрокортизона, превръщащ белтъчините в мазнини и въглехидрати!
Три месеца, два пъти седмично по няколко часа – много време…
До момента са известни изследвания само на двама учени от Англия и Австрия.
На третия месец: Противоположни резултати на досега известните!
Проф. Тончо Радев – шеф на катедра Физиология:
- Не допускам, че и двамата колеги са грешили!
Доц. Кръстев:
- Вероятно, не сме били достатъчно прецизни… Залагаме повторно опита!
- Още три месеца – подскочих аз.
Доцента приключи:
- Хорото трябва да се играе докрай!
Не оставаше друго, освен да помоля, опитите да протичат под контрол.
*
След шест месеца:
Отново противоположни резултати - и дума не може да става за грешка!
Осъмнихме се в досегашните изследвания - бяха отпреди 40 г.!
Причината би могла да бъде в нивото на техниката с която се работи!
Бяхме на път да оборим двама известни учени - последва публикация в БАН.
И неочаквано: национална награда за студентска научна работа!
Награда, която ми осигури държавен стаж в Чехословакия…
*
Студенти от 5 страни: Чехословакия, Германия – Западна и Източна, Дания.
Пътувахме с влак до Кошице – два дни престой в Будапеща.
Настанихме се по договорка в някакво студентско общежитие.
Без преводач, без никой да разбира езика, тръгнахме да разглеждаме града.
Накрая се изгубихме - искаме всичко да видим, а времето малко…
Поразителни катедрали, навсякъде звучи църковна музика на орган…
Момче и момиче влязат в храма - палят свещи, кръстят се, мълчат…
На изхода се целуват, прегръщат и продължават…
*
Вечерта колега се върна с бинтована глава - попитал на руски „къде се намира”.
Онзи се поогледал и с един удар му „обяснил” - поваля го, после с ритници…
Осветява ги фарове на кола - бияча изчезва…
Нашият се повлякъл с разбита физиономия без да пита никого за нищо…
Добре, ама някаква жена го пита какво се е случило – той се обяснява с жестове!
Накрая изръсва дума на руски и бърза да каже, че е българин.
- Бе момче, що се правиш на руснак?- пита жената на български.
- И аз се чудя!... В чужбина всички говорим руски - това баба знае, това бае.
- Запомни: докато си в Унгария забрави този език!…
Води го в аптека, като го предупреждава:
- Да не се „изпуснеш” в аптеката, може и отрова да ти дадат!
Купила йод, бинтове, превързала го и довела до общежитието…
На другия ден категорично отказа да разглежда унгарската столица!...
*
В Кошице ни чакаха студенти от другите страни.
Оказа се, че западногерманските колеги перфектно говорят руски език.
Питам:
- Защо ви е руски?...
- А на русите защо им е немски, че го изучават! – отговарят с контра въпрос.
Всички бяха изключително любезни и непосредствени…
Бях поразен от чешката природа, а Прага наистина беше Златна!
Посещаваме предимно лечебници, срещаме се с лекари, преподаватели…
В Братиславския ветеринарен институт видяхме нещо уникално!
Макет на кон с невероятни размери – може би 5 на 3 метра височина!
За да го монтират навремето са разрушили цяла стена на сградата…
Имало три подобни коня в света – Египет, Норвегия и тук.
Осветлението угасна, коня „оживя” в хиляди светлинки…
Виждаш: цялата мускулатура, кръвоносна и нервна система!
Диктор подава информация за разположение на органите и функции.
За два часа възприемаш четири тома анатомия - невероятно!
Няма нужда от унищожаване на животни за дисекции…
Няма нужда часове да се ровиш в кървища, за да откриеш нервче!
Споделихме с декана предимството на електрониката в обучението!
Силно присъствие на техниката видяхме и в лечебниците!
На фона на нашите срутени лечебници от 1920 г., всичко изглеждаше сън.
Декана се усмихна:
- Техниката е важна, но не всичко!... Вие сте щастливи хора – вашият институт е с най – богата стопанска база и традиции в Европа? Академик Матов, професорите Боян Начев, Иван Иванов, Моско Москов, са колоси в науката. Нашите студенти учат по техни учебници! Това пък е онова, което ние нямаме!
Бях втрещен!...
Всички споменати имена бяха немски и австрийски възпитаници!
Преподаватели, чийто лекции безотговорно не посещавахме!
Тук, в Братислава, трябваше да разбера качеството на нашето обучение!
И шанса, който съм имал!
*