автор: zaltia

Псевдо преходът ни, гледам изумен,
нещастно тъжен, кризисно смутен.
Инфлацията, всичко покрай нас стопява,
народът гладен, във чужбина се спасява.

Животът ни, със дупки преизпълнен,
бавно отминава, от мъката прегърбен.
Няма я за топчето черешата- онази старата,
няма я Заверата, смени я далаверата...

Няма го и Ботев, няма го Бенковски,
Караджата...някъде далеко спи.
И само от небето, онзи дякон Левски,
ни гледа тъжно, с пронизващите си очи.