автор: vyatur

Положението вече не владея.
Трудно ми е да си го призная.
Вярвах, че за мен проблеми няма,
с тези буйни,младежки нрави.
Вече не чувам думичката моля.
А това, може ли бабо, е вече,
тотално забравена фраза.
Поколение ново се пръкна.
Е бори се, ако можеш!
В училище, вече е тартор.
Госпожата само признава.
Господ, здраве да и дава.
Щом почна да нареждам.
Две очички сини, тутакси ме зяпват.
-А бе бабо, от шегичка не разбираш.
А бе сине, где ти е шегата?
Щом ме разтреперваш.
Сборовете верни, ама са поляти.
Ту надраскани с химикалка.
Ту затрити с поправка.
Ето, математиката вече нова.
Няма час по краснопис.
Няма чистите тетрадки.
Там домашното да е готово,
та макар на баничка станало.
Е на компютъра, сме сила.
Само чака мама да заспи.
Но аз зорко контролирам
и на бързичко се скрива.
Ех, че бабини неволи.