автор: rainy

Така е, прав си - не мога да отричам.
Подозирам бегло,
че за вещ душата ми не става.
Прекалено бурно дишам,
но не за мен -
последното така не се и получава.

Мислих тези дни отново за въпроса неслучайно даден.
Нали преди време нещо ти разказах,
а отговора ми такъв, ако ти е непотребен,
защо ти е тогава да го знаеш?

Силата ни е с гранични стойности -
дори и моята,
макар че ти е трудно да повярваш.
Оказва се... да, тя е безпардонно носеща
единствено, ако те има.
Дано поне малко го съзнаваш.
В противен случай -
дотолкова познавам себе си,
безостатъчно ще рухна.
Не бих могла да понеса неверие,
че няма да се върнеш,
и до тук със времето на нашето безвремие.

И сляпа, и изпразнена, да чакам утрото
под звуците на музиката ти, създадена за мене?
Безмислено да бъда във пространството,
вторачено във нищото да гледам?
Във спомените, и мечтите, и неосъщественото
душата си да блъскам, докато изтлее?
И по инерция да продължавам някак си,
и само да си мисля, че живея?

Откъде си сигурен,
че прераждането съществува?
Аз не знам.
А ако после няма нищо?
Не ме ли искаш с теб?
Сам няма ли да ти е студено?
Кой ще те последва в тежкия ти път
по мой единствен начин - безусловно?
Там кой ще те разсмее?
С посоченото действие към другия ни свят
едва ли ще съм пречка вече някому,
а и воля няма да остане да съм... длъжна -
ще имам право на нещо вече тогава и за мене.

А и след теб, такава - никаква, кому ли ще съм нужна?
Ще пощадя реално други от очакване и бъдещо лишение.
Предупреждавам само - там вече няма да ти е възможно
да отречеш внезапно всичко във миг на вътрешно съмнение
и в свой стил - обрязващо и съвестно до степен на жестокост
да вземеш рязко поредното за двама ни убийствено решение.

Дали пък не са мъдри точно фараоните,
отредили с любимите си "вещи"
в отвъдното взаимно да се придружават,
без да има общо с властимаща приумица,
оценявана от нас завистливо и ехидно
като насилствена робия вследствие на притежание?

Да ти кажа ли?
Причината не ме вълнува.
Ще помоля само -
ако искаш, изпълни ми
семплото желание:
Остави ми място
точно там - до себе си.
Не, не, ти имаш много време!
Говоря за когато...

Днес написах завещание.