автор: severianin

Небе - като в картина на Джорджоне
- изтъркан нощен плюш с мъглив оттенък -
надраскано от ревматични клони
на древен орех с разширени вени...
Едва загатната луна, бродирана
сред диплите на облачна коприна...
Мъгла, от звездния простор извираща
- ту бледожълта, ту китайско-синя -
а зад мъглата – звездните селения
по нощната космическа ротонда -
подобно диаманти, разпилени
в Кофифонтейн, в Аргайл или Голконда... *

В такава нощ е скитница душата ни –
на път към звездните архипелази
космични ветрове плющят в платната й.
На добър час! И Господ да я пази!

Примигват на ревера на Безкрайното
Алгол и Денеб като два рубина,
Плеядите са седем звездни тайни,
Ловецът Сириус проблясва в синьо,
а Бетелхойзе свети сред звездите
като елмазна брошка на Вселената,
Алдебаран в огърлица заплита
хиляда Млечни пътя разпилени...

Душата скита в звездните чертози,
душата слуша звездните фантазии -
далеч от цялата житейска проза,
в ефирна нощ, вълшебна като тази.

А вън - небе – рисувана картина,
едва загатната луна далечна,
в небето – едри диаманти сини
и красота –
                    безкрайна като вечност.


________________

* Кофифонтейн, Аргайл, Голконда – едни от най-крупните
диамантени находища в света