На А.
Ти, моя любов
най-истинската
и вярната,
защо ме накара да чакам
толкова дълго?...
Аз не искам други мъже
звезди да ми свалят.
Искам само теб да прегърна...
Искам само на твоите устни
да бъда утехата.
Искам само моето тяло
със твоето
да се сливат навеки.
Искам само пред тебе,
любими мой,
да коленича.
Искам само твоето име на глас
да пея
или да сричам.
Искам само при теб
да пристигам
самотна и тръпнеща...
И само твоето нежно докосване
да ми стига
за да се връщам
при себе си толкова истинска
и несломима,
че даже от твоя дъх
моята същност огън да взима...
Но светът, мили мой
е толкова страшен,
а животът е пътека –
ужасна, тъмна и прашна...
Но дори и по тръни
аз, мили, път към теб
ще проправям...
за да те имам до себе си,
обич моя
и да ти бъда вярна!