Тези, дълбоките рани
в тебе какви са?!
Разбираш, че всеки
живот е вторичен, задгробен...
Проход ли търсиш, Йоане?!
На ти звездица!
В сърце на човек и
в сърцето на скритата Гоби.
Знаеш ли в степната пустош
как се излъчват
възможности чисти
за седем пътеки отвъде,
които отказваш да чувстваш -
тежко измъчват
жарта ти за истина,
дето на смърт те осъди.
Пламъка пак потушаваш
с хладна напитка
от външната плахост
пред втората, временна смърт.
Колко отдавна ти спря да
служиш на Сидха?!
Очите простряха
охота връз Аза ти твърд.
Пак се отварят обаче
гръдните порти
към друга реалност,
отдавна забравена тук -
нека сърцето прекрачи
своята гордост
и универсално
дари трайността си на Друг.