автор: chergligan

„В градината тиха, в среднощния час
със свойта китара пак пея ти аз.
В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?

Стани, събуди се, при мене ела!
Нощта за любов е, а не е за сън -
чуй страстно зове те китарният звън!”

В градината тиха, всред нощния мрак
девойка пристигна при рицаря драг.
Замлъкна китарният звън отведнъж
и спря се дъхът на щастливия мъж,
в ушите му ангел небесен запя,
в сърцето му лудо кръвта закипя...

А горе луната зад облак се скри,
целувката нежна за да не смути.


К.Костадинов