(из цикъла "Вицове в рими")
Професор Иванов се бе прочул
с прищевките си странни. Негов беше
например онзи израз; „Хей, цървул,
къде се буташ с другите келеши?”
Надхвърлил вече възрастта почтена
за пенсия, професор Иванов
все още бе страшилище. Смутени
студентите пред всеки изпит нов
трепереха. Веднъж така се случи,
че някакъв студент съвсем блокира
на изпита, макар да беше учил.
Професорът в стила си, провокира
студента с предложение; „Колега,
че празна е главата ти е ясно,
но имаш шанс - възползвай се от него –
че днес съм в настроение прекрасно…
Задай ми три въпроса! Ако аз
на тях да отговоря не успея,
шестица получаваш ти от раз!”
Студента каза; „Ми, добре… Кое е
това, което е законно, но
не е логично? Питането второ;
Логично е, макар да е петно
за някой тук, но повечето хора
са убедени, че не е законно?
И третият… въпроса за отличен…
Кое е туй, което е резонно,
но нито е законно, ни логично?”
Замисли се професорът, умува,
въртя се, мисли и накрая писа
шестицата. Когато се сбогува
с колегата попита; „И какви са –
но след като студента си излезе –
възможностите, някой да отгатне
как вярно отговаря се на тези
въпроси? Помислете! Вероятно
на този, който отговор даде
шестица ще му пиша!” Друг студент
изправи се. „Професоре, къде
да ви ги кажа?” „Ами тук, пред мен!”
„Добре тогава! Женен сте… жена Ви
по-млада е… това си е законно,
но нелогично. Второто: Такава
жена, любовник има си… резонно…
което е безспорно незаконно,
но е логично! И последно значи,
преди минути тука благосклонно
написахте шестица на „сваляча”,
което си е супер нелогично,
и при това е много незаконно!
Сега на мен пишете ми отличен,
което мисля е съвсем резонно!”